Величината сила

При равномерно праволинейно движение ускорението е нула. Следователно и движението по инерция, което според първия принцип на динамиката е равномерно и праволинейно, също е движение без ускорение. На движещо се по инерция тяло не действат други тела и затова то се движи без ускорение. Може да се очаква, че ако на едно тяло започне да действа друго тяло, това ще се прояви в предизвикване на ускорение, т.е. изменение на посоката и/или големината на скоростта. Посоката и големината на предизвиканото ускорение може да служи за определяне на посоката и големината на действието. За характеризиране на действието на едно тяло върху друго тяло се въвежда векторната величина сила. Посоката на силата F → се приема, че съвпада с посоката на ускорението, а големината й се приема за правопропорционална на големината на ускорението a → , което предизвиква. Ако коефициентът на пропорционалност означим с k , може да запишем:

F → = k a →

За да може това равенство да се използва като дефиниция на величината сила трябва да се уточни каква стойност има коефициента k и дали той зависи от тялото, върху което силата действа. Приема се, че за поне едно избрано тяло k = 1 . Това избрано тяло играе ролята на тяло еталон, с помощта на който можем да измерваме различните сили. За да измерим дадена сила подлагаме тялото еталон на действието на тази сила и измерваме ускорението, което предизвиква. Големината на силата приемаме, че е числено равна на големината на ускорението на тялото еталон.

Опитът показва, че действието на няколко сили върху едно и също тяло е равносилно на действието на една сила, равна на векторната им сума. Векторната сума от няколко сили се нарича равнодействаща на тези сили.

След като с помощта на избран еталон разполагаме с начин за измерване на величината сила можем да пристъпим към изследване действието на различни сили върху различни тела.

Теми

Съдържание

Конспект

Курс

Напред