Хидродинамичен парадокс

Нека идеална течност да се движи по хоризонтална токова тръба с променливо сечение. Следователно, височината h на която се намира течността не се променя и хидростатичното налягане ρ . g . h също остава постоянно. В такъв случай можем да прехвърлим хидростатичното налягане в дясната страна на уравнението на Бернули и да го включим в константата, която стои от тази страна на уравнението. След такова преобразуване уравнението на Бернули добива вида:

ρ v 2 2 + p = const .

По определение идеалната течност е несвиваем флуид и за нея е в сила закона за непрекъснатост на потока, от който, както видяхме следва, че в по-малките сечения на една токова тръба, скоростта на флуида е по-голяма. Но-това, че скоростта v е по-голяма в по-тесните сечения на една токова тръба означава, че там е по-голямо динамичното налягане ρ v 2 2 и от уравнението на Бернули, което току що записахме следва, че трябва да е по-малко статичното налягане p . Така получаваме един малко изненадващ резултат, че в по-тесните сечения на една токова тръба налягането на течността е по малко. Този резултат се нарича хидродинамичен парадокс.

Един резултат от хидродинамичния парадокс е например наблюдението, че при пробиване на стената на една тръба, по която тече течност с голяма скорост в място на стеснение на тръбата, вместо да изтича течност през отвора на тръбата в нея се засмуква въздух от атмосферата.

Хидродинамичния парадокс намира приложение в някои устройства като: пулверизатор, водоструйна помпа, карбуратор и др.

Теми

Съдържание

Конспект

Курс

Напред