Потенциал на електричното поле на дипол
Два еднакви по големина, но с противоположни знаци точкови заряди, разположени на постоянно разстояние един от друг се наричат електричен дипол или по-кратко само дипол. Електричният дипол е идеализиран модел на някои системи, състоящи се от равни количества отрицателни и положителни заряди, но в които има отместване в пространственото разположение на зарядите с противоположен знак. (Такива системи са, например, някои молекули, които се наричат полярни молекули.) На голямо разстояние електричното поле, създавано от такава система е еднакво с полето, създавано от дипол. Т.е. сякаш всички отрицателни заряди от системата са разположени в една точка, а всички положителни - в друга точка.
Двата противоположни по знак заряди се наричат полюси на дипола - съответно отрицателен и положителен полюс. Правата, върху която лежат полюсите се наричат ос не дипола. Векторът
l
→
, който съединява отрицателния с положителния полюс се нарича рамо на дипола. Средата на рамото се нарича център на дипола. Векторът
p
→
равен на произведението от големината
Q
на противоположните по знак заряди и рамото
l
→
се нарича диполен момент:
p
→
=
Q
l
→
.
Да изразим потенциала
ϕ
на електричното поле в точка, разположена на разстояние
r
от центъра
O
на дипола, много по-голямо от рамото му
l
. Т.е. имаме:
r
≫
l
. Нека
r
1
е разстоянието от отрицателния полюс на дипола до разглежданата точка, а
r
2
- разстоянието от положителния полюс до същата точка. Потенциалът на полето, създавано от отрицателния полюс е:
−
Q
4
π
ϵ
0
ϵ
r
1
2
, а потенциалът на полето, създавано от положителния полюс е:
Q
4
π
ϵ
0
ϵ
r
2
2
. (Виж формула (3) във въпроса за потенциал на електричното поле.) Потенциалът на полето на дипола е сума от тези два потенциала:
ϕ
=
Q
4
π
ϵ
0
ϵ
r
2
−
Q
4
π
ϵ
0
ϵ
r
1
=
Q
4
π
ϵ
0
ϵ
1
r
2
−
1
r
1
=
Q
4
π
ϵ
0
ϵ
r
1
−
r
2
r
1
r
2
.
Понеже
r
1
и
r
2
са много по-големи от рамото на дипола, те малко се различават помежду си, както и от разстоянието
r
до центъра на дипола. Затова можем да заменим произведението
r
1
r
2
с
r
2
. Поради същата причина разликата
r
1
−
r
2
е приблизително равна на проекцията на рамото върху направлението на
r
:
r
1
−
r
2
=
l
cos
α
, където
α
е ъгъла между рамото на дипола и направлението на
r
. Следователно, получаваме:
ϕ
=
Q
4
π
ϵ
0
ϵ
l
cos
α
r
2
=
p
4
π
ϵ
0
ϵ
cos
α
r
2
. Или:
ϕ
=
p
4
π
ϵ
0
ϵ
cos
α
r
2
.
Copyright© Ваньо Георгиев, 2005 г. Въпроси и коментари пишете тук.
physics-bg.org